Описание на обществената система на здравеопазване

Какво

В Германия, здравеопазването се базира на децентрализирана и самоуправляваща се система, ръководена от няколко различни участници. Немската здравна система е разделена на три основни области: извънболнична помощ, болнична помощ (болничния сектор) и рехабилитационни услуги. Институциите, отговарящи за ръководството на системата за здравеопазване включват асоциации и представители на различни доставчици и професии, здравни застрахователи, регулаторни органи и Федералното министерство по здравеопазване.

Как

Здравната система в Германия се основава на четири основни принципа:
(1) Задължителна осигуровка: Обикновено, хората трябва да имат задължителна здравна осигуровка (gesetzliche Krankenversicherung – GKV) – ако техните брутни доходи са под определена граница (Versicherungspflichtgrenze). Всеки, който печели повече може да избере частна застраховка (private Krankenversicherung – PKV).
(2) Финансиране от вноски: Здравната грижа се финансира, най-вече, от вноските, плащани от осигурените служители и техните работодатели.
(3) Принцип на солидарността: В немската здравна система, членовете на задължителното здравно осигуряване заедно поемат индивидуалните рискове от загуба на приходи и разходите за медицински грижи, в случай на заболяване. Всеки, който е осигурен чрез задължителна осигуровка, има равно право да получи грижи – независимо от техния доход и ниво на вноски. Вноските се основават единствено на доход.
(4) Принцип на самоуправление: Докато държавата задава условията за медицински грижи, последващите специфични устройства, организация и финансиране на отделните медицински услуги е отговорност на правно определените самоуправляващи се органи, в системата на здравеопазването. Те се състоят от членове, представляващи лекари и стоматолози, психотерапевти, болници, застрахователи и застраховани лица. Федералният съвместен комитет (Gemeinsamer Bundesausschuss G-BA) е най-високото ниво на самоуправление, в рамките на задължителната здравноосигурителна система.

Добре е да знаете

Ако трябва да останете през нощта за лечение, това се приема като „болнична грижа“. Начисляват се допълнителни такси за настаняване и храна, които не са покрити от задължителните здравни осигуровки. Тези такси се оформят в „договор“ между пациента и болницата, преди започване на лечението.

Къде

В Германия, доболничната помощ, основно се предоставя от самонаети лекари, стоматолози, психотерапевти и други здравни професионалисти, в техни собствени практики. Повечето лекари и стоматолози имат “Kassenzulassung” (акредитация за работа със задължително здравно осигуряване), която им позволява да приемат всеки, който има задължителна здравна осигуровка.

Когато са болни или имат други здравословни проблеми, повечето хора, първо посещават своя семеен лекар (Hausarzt). В Германия, общопрактикуващите лекари, интернистите и педиатрите, се възприемат като семейни лекари. Тези лекари могат да Ви насочат към правилния специалист, като дерматолог или гинеколог, в зависимост от специфичните медицински проблеми. Възможно е да посетите и специалист без направление.

Болнична грижа: Повечето болници в Германия лекуват всички пациенти, независимо дали те са с държавна или частна здравна застраховка. Големите болници, обикновено се финансират от държавата или от общината. Управляваните чрез благотворителност или управляваните от Църквата организации се ръководят от организации, като Червения кръст или от религиозни групи. Също така, има и много частни болници, някои от които ще приемат само пациенти, които са с частна здравна застраховка. Обикновено, тези болници са по-малки и е по-вероятно да са специализирани.